|
Преди новата ера
|
|
|
4000 г.
|
В древен Египет е създаден един от първите слънчеви календари. В него годината се състои от 365 дена и се дели на 12 месеца, всеки по 30 дена. В края на годината се добавят 5 празнични дена
|
|
2600
|
С официално решение на император Хуанг Ти се въвежда зодиакалният календар в Китай. Според него 12-те животни съставляват символичен кръг, предавайки си ежегодно „ръководството” на годината.
Има няколко легенди как възниква този кръг. Според една от тях животните попитали боговете кое от тях ще открие календара. Те отговорили – преплувайте реката, който стигне първи до брега, ще стои начело. Всички се хвърлили да плуват, а хитрата мишка се качила на врата на Вола и когато наближил брега, скочила и доплувала първа. Според друго предание Буда извикал животните да се прости с тях и за да ги възнагради за показаното уважение, им поверил най-ценното – Времето.
Каквато и да е истината, източният календар се отличава от европейския по това, че е лунен, а не слънчев, и че освен 12-годишния зодиакален цикъл има и цикъл на различните стихии Огън, Вода, Метал, Дърво, Земя
|
|
2000
|
Най-ранният документ за празнуване на Нова година е от около 2000 г. пр. н.е. и е от древна Месопотамия. Тогава Нова година – Акиту, е започвала с новата луна, най-близка до пролетното равноденствие – във Вавилон, или съответно до есенното – в Асирия
|
|
1000
|
В Етиопия приемат свой календар. И днес етиопската календарна година съдържа 13 месеца. Етиопците изчисляват деня си според библейския принцип и при изгрева на слънцето часът винаги е точно един. Така им е по-лесно да разполагат с деня, като броят от 1 до 12
|
|
5 век
|
Гърците започнали да свързват началото на годината със зимното слънцестоене – (21-24 декември)
|
|
7 март 238
|
В Египет Птолемей III заповядва всяка четвърта година да бъде високосна, като към 365-те дни се прибавя един ден в повече
|
|
153
|
За римляните новата година е започвала от 1 април. Тогава встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр.н.е. избухва голямо въстание в Иберия (дн. Испания) против римската власт. Това налага спешно консулите да заемат постовете си предсрочно на 1 януари, доколкото те били и главнокомандващи армията. Този прецедент се превръща в традиция. И така месецът, посветен на двуликия бог Янус, измества април от първото място в календара
|
|
57
|
Започва летоброенето според най-разпространения индийски календар, наречен Викрам самват
|
|
46
|
Римският император Юлий Цезар въвежда нов календар с 365 1/4 дни. Този календар, наречен юлиански, е съставен от гръцкия математик и астроном Созиген от Александрия. По него три години имат 365 дена и една (четвъртата) година – 366 дена. Месец януари измества окончателно април от първото място в календара, а първият ден на годината става 1 януари. Седмият месец на годината е наречен юли в чест на Юлий Цезар. Юлианският календар влиза в сила на 1 януари 45 г. пр. н.е.
|
|
След новата ера
|
|
|
336
|
Според римски алманах Коледа се празнува от 336 г.
|
|
861
|
В Китай е въведен лунният календар с неговият животински зодиак
|
|
24 февруари 1582
|
С папска була Григорий ХIII въвеждаща Григорианския календар на мястото на Юлианския. Новият календар е разработен от Алойзиус Лилиус
|
|
1 януари 1622
|
Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава 25 март)
|
|
20 декември 1699
|
Петър I Велики променя руския календар, като измества Нова година от 1 септември на 1 януари
|
|
1 януари 1700
|
В Русия е въведен Юлианският календар.
Петър Велики въвежда съвременния календар в Русия. Дотогава е ползван църковният календар, броящ времето от сътворението на света – 5508 г. пр. Хр., а новата година е започвала на 1 септември. С указ на царя-реформатор 1 януари 7207 г. „от сътворението” е заменен с 1 януари 1700 г. от Р. Хр. В указа се дават и инструкции как да се празнуват „новата година и новия век”. Както се вижда, дори един образован човек като цар Петър се е поддал на внушението на кръглата дата и е сбъркал началото на века
|
|
1 март 1700
|
В Швеция е въведен нов календар, известен като Шведски календар
|
|
1752
|
В Англия се въвежда „паписткият” Григориански календар и началото на новата година е пренесено от 25 март на 1 януари. Знатните лейди се възмущавали, че са се състарили с три месеца, а наемните работници смятали (погрешно, разбира се), че са загубили четвърт работна година и съответно заплата. И дълго преследвали каретата на премиера лорд Честърфийлд по лондонските улици с викове: „Дайте ни нашите три месеца!”
|
|
1870
|
Коледа става държавен празник в САЩ
|
|
1873
|
В Япония е приет „западният” Григориански календар
|
|
12 февруари 1912
|
В Китай се въвежда Григорианският календар
|
|
31 март 1916
|
България преминава към Григорианския календар и 31 март е последван от 14 април
|
|
24 януари 1918
|
С декрет в Съветска Русия е въведен Григорианският календар – съгласно реформата след 31 януари следва 14 февруари
|
Хронология